Веднъж нарисувах красив портрет на Васил Левски. Наистина, рисунката беше една от най-добрите ми. Бях втори или трети клас. Няколко години по-късно се опитах да нарисувам още един портрет на Апостола, ала този път се получи грозна комбинация от криви линии и несъвместими цветове. Сега тези факти ми показват колко неповторим е Левски.
Нарисувах и двете рисунки в училище, носещо името на великия българин. Средно общообразователно училище „Васил Левски” е единственото училище, което някога съм посещавала с цел образование и мястото където съм и продължавам да се уча да живея. Стените му са били свидетели на всички онези емоции, които едно растящо дете изпитва и от всяко мое чувство е останало нещо запечатано в тях. И стените пазят емоциите, независимо дали са стари с рушаща се мазилка или наскоро боядисани. Те стоят стабилно изправени, подържат тежкият покрив и ме гледат, гледат всички нас как растем и се развиваме. Те тихомълком поемат тежката участ да ни предпазят от студения вятър, мокрите дъждовни капки, нетърпимата жега. Те със своята сигурност и необяснима топлина ни карат да се чувстваме поне малко уверени. Стените, боядисани наполовина в бяло, наполовина в друг цвят са поемали десетки от юмруците ми когато съм била ядосана през годините, но нито веднъж не се оплакаха и продължават да излъчват топлина и уют.
Случвало ми се е да стъпвам и в други училища, дори такива, носещи името „Васил Левски” и някои от тях също бяха уютни, стените им също издаваха топлина, но в тях нямаше познатата сигурност, която стените на собственото ми училище ми дават. Нямаше я увереността зад мазилката. Не беше същото. Сега тези факти ми показват колко неповторимо е моето училище. Не, почти няма друго място, което да е погълнало толкова много от мен, почти не съществуват други стени, гледали ми толкова дълго.
А какво общо имат стените на СОУ „Васил Левски” с истинския Дякон? Е, имат много общо. Поне за мен е така. Стените на училището ми сякаш по магически начин са поели силата на Апостола и с огромна търпимост, разбиране, устойчивост, дори смелост издържат ударите, които им нанасям. Те с вежливост и с очи, скрити в тухлите, също както сиво-сините очи на Левски ми вдъхват увереност. Тези стени енергично поемат тежестта на покрива за мен, за нас, така както Дякона е поемал тежестта на постоянното бягство за да може народа да се измъкне от робството. И стените мирно ме гледат как раста, така както мирно гледат вечните паметниците на Апостола в Карлово, София, Шумен, Варна, Ловеч, Пазарджик, Враца и във всеки друг град как света се развива.
Веднъж нарисувах красив портрет на Васил Левски. Наистина, рисунката беше една от най-добрите ми. Бях втори или трети клас. Училището ми беше свидетел на това дело. Стените му още го помнят. А аз не мога да ги забравя. Топлината, увереността, силата, неповторимостта – също като Левски.
Няма коментари:
Публикуване на коментар