Един ден тя ровеше из някаква стара книга, когато ненадейно в ръцете ѝ попадна една прегъната стара страница. Ралица я отвори и след изветно разучаване установи, че страницата е карта на собствения ѝ град. Една малка зелена линийка показваше някакъв път. Момичето озадачено огледа детайлите на картата. В единия край на линийката беше градската библиотека, а в другия имаше нарисувана роза. Вдъхновена от приключенски романи, които беше чела, Ралица реши да разучи какво има на мястото на розата.
На следващата сутрин тя тръгна по пътя на зелената линия. Оказа се, че на мястото на розата има голяма стара и неизползваема къща. Ралица огледа улицата за преминаващи твари и когато се увери, че беше празна, момичето влезе в частната собственост. Ралица трябваше да внимава къде стъпва – беше некосено и пълно с драки. След няколко стъпвания червенокосата стигна до входната врата. С истингт на разузнавател, тя натисна бравата и влезе вътре – не беше заключено.
Ралица въздъхна. Беше влязла в огромна тъмна стая, в чиито център имаше масичка със същата прегъната страничка, като тази от библиотеката, като картата довела я тук. Момичето я прочете. „Ти търсис нещо, което ти липсва и ще ти помогна да го намериш. Върви напред. Роза за роза”. С разпалено любопитсвто тя продължи напред и се залута сама из огромната стара къща.
Сградата изглеждаше голяма отвън, ала стаите вътре бяха изненадващо повече. Любопитното момиче търсеше още нещо свързанос розата и установи, че имаше финна линия дърворезба на пода, която водеше към втория етаж. Линията се състоеше от редуващи се рози с надпис „Роза за роза”. Тя проследи дърворезбата.
На втория етаж ѝ се случи същата случка – в голяма стая на прашна масичка имаше прегъната страничка с текст и финна линия дърворезба, като тази, която беше проследила. Само текста на хартията беше различен. Гласеше „Сега се върни назад и откъсни най-красивата роза от градината навън. Върви и после се върни. Роза за роза”. Ралица се обърка. Навън нямаше рози, ала любопитството ѝ я накара да погледне през замърсените стари прозорци. Магически в двора се беше появила приказна градина от рози – всякакви цветове. От момента, в който видя тази картина сърцето на Ралица заби лудо – магическата поява на градинка от рози беше възможна само в книгите. Тя слезе в двора.
Градината с рози беше най-нежната, която някога Ралица беше виждала и розите в нея бяха най-красивите, които тя щеше някога да види. Момичето ги разгледа и си избра най-хубавата. Нещо я караше да вярва и да следва напътствията, написани на сгънатите странички. Тя се върна обратно в къщата, държейки червено цвете. Тя проследи втората финна дърворезба, която срещна и се озова на третия етаж.
Любопитното и различното в този етаж беше, че имаше изобилие от прашни огледала. Тя се погледна в тях и се замисли. „Какво изобщо правя тук? Защо се водя по думите на тези хартийки? Глупаво, глупаво любопитство!!!” Червете ѝ коси, сините ѝ очи и розата изглеждаха като рисунки в огледалните повърхности. И там, на третия етаж сред огледалата в най-голямата и най-тъмната стая от много имаше малка масичка с прегъната страничка отгоре. Ралица прочете „Съмняваш се, нали? Започна да го правиш. Защо да вярваш на думите и, които ти предавам върху няколко стари хвърчащи странички? Не мога да ти отговоря. И аз не разбирам защо го правиш. Но ако толкова искаш да видиш магията на розите и жадуваш да намериш липсващата част от себе си, върви. Предполагам се сещаш какво да следвяаш. Ако не искаш магията, върни се назад. Роза за роза”.
Ралица се огледа и забеляза, че точно под краката ѝ имаше трета линия финна дърворезба. Отново линията беше комбинация от издълбани рози и думите „Роза за роза”. Този цитата беше навсякъде. Момичето се почуди дали да тръгне. Защо наистина вярваше на малките сгънати странички? Нямаше причина. И как точно щяха да ѝ помогнат розите? За какво беше дошла тук? Тя беше самотна и само компания ѝ липсваше, а в тази стара къща нямаше да намери точно това. Сега тя трябаше да реши. Къщата беше триетажна и явно тайната се криеше на тавана. Да потърси още малко или да се върне? В крайна сметка девойката проследи линията. Образа ѝ се движеше призрачно в тъмната къща. Тя стискаше червената роза с две ръце.
Ралица се озова на тавана. Той беше нисък, непрогледен, претъпкан. Финната линия дърворезба, която я водеше едва се виждаше из бъркотията. С цената на няколко спъвания Ралица успя да достигне до четвърта масичка с прегъната страничка отогоре. Тя прочете „Радвам се, че реши да продължиш и да дойдеш до тук. Смело решение. Сега хвърли розата в голямата дървена рамка за огледало, намираща се точно пред теб, намери липсващата част от себе си. Роза за роза”. Тя изпълни със страст и последната си задача – хвърли розата, която държеше точно през голямата дървена рамка, която както казаваше написаното, стоеше точно пред нея в пълната си красота. Хубавото червено цвете падна отдругата страна и се омърси в прахта на таванския под. Червенокосата извика и се втурна към розата. Харесваше я, тя беше най-красивата в онази градина, а сега цветето беше на мръсния под. Ралица скочи през рамката за огледало и се наведе към розата.
Момичето извика повторно. Беше се случило невъзможното. След преминаването си през рамката за огледало, намираща се в прашния таван на голямата стара и неизползваема къща, сега момичето беше отново в градската библиотека, а на мястото на червената роза имаше пета прегъната страничка. Разтреперана и уплашена Ралица я разтвори и прочете. Тама пишеше „Роза за роза. Ти ми даде най-красивата роза от градината, сега аз ще ти дам най-красивата роза за сърцето ти. Ти си самотна, но стига толкова! Сега бъди лоялна и върни картата на номер 3038. Роза за роза”. Ралица видя, че в ръцете ѝ имаше карта за библиотеката с номер 3038.
Тя стоя като замразена в продължение на повече от пет минути и обмисляше какво туко що ѝ се беше случило. И какво точно щастие се крие в тази магически появила се карта за библиотека? След една наистина дълбока въздишка, момичето тръгна към рецепцията на сградата за да даде картата на библиотекарките и да изпълни своята последна лоялна задача. Уви, точно в този момент млад мъж търсеше библиотекарската си карта. Твърдеше, че била номер 3038.
Нещо се заби в сърцето на Ралица. Неговата, точно неговата карта беше в нейните ръце. Точно неговата хартийка се беше появила от нищото и сега тя я държеше. Червенокосата отиде при младия мъж, който ѝ беше симпатичен и му подаде картата мълчаливо. Той я погледна, усмихна се и благодари. Тя също се усмихна. Двамата завързаха приятен раговор като тя разказа как е намерила картата му, а той я изслуша – първият човек, който я изслушваше. После с шега преминаха нататък с разговора. В последствие той се оказа за нея най-милият човек, който беше срещала. Той също я хареса. Двамата станаха много добри приятели.
И така Ралица – номер 3017 според картата си в градксата библиотека, намери своята половинка и вече не беше самотна. А сгънатата страничка, картата, водеща към голямата стара и необитаема къща отново се беше скрила из дебелите книги на градкста библиотека и чакаше да покаже маги ята на розите и пътя на щастието на някой друг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар