МЪСТ

Жадувам за МЪСТ,
жадувам да те нараня,
желая горещо да страдаш!
Усмихнах ти се, усмихна се и ти
и аз усетих
колко сладко ще ми бъде като загубиш увереността си,
като се откажеш да се бориш,
когато просто потънеш.
Сънувах нож, забит в теб,
но той беше твърде бързо наказание.
Сънувах сабя, отрязваща главата ти,
но ти така и не разбра, че умираш.
Сънувах въже, спиращо въздуха да достигне дробовете ти,
но тази смърт беше трвърде малка, твърде нищожна за това, което Ти ми стори.
Сънувах още много начини, с които да постигна целта си,
да изпълня съдбата, която сама ти си сътвори,
но нищо не беше достатъчно.
Физическата болка беше нищо,
Ти заслужаваш нещо много повече!
Заради това започнах да те виждам навсякъде, във всеки, във всичко.
Плоската чиния, в която обядвах - това беше Ти.
Падналото орехово листо на пътя, което подминавах - това беше Ти.
Облото камъче, което бях взел от морското дъно - това беше Ти.
Ти беше навсякъде, обладала всичко.
Исках да умреш, исках да убия всяка малка частица на света - защото в нея беше Ти,
исках да се разкъсваш от мъка и болка,
защото жадувам за МЪСТ,
защото желая смъртта Ти!
Една сутрин се погледнах в огледалото и ти беше там, в моите очи.
Гнусната ти душа беше обладала и тях.
Жадувам за МЪСТ,
за това ги избодох.
От тогава не виждам Теб, не мога,
но ти все още си ме обладала
и жадувам за МЪСТ!
Ето защо сега стоиш на колене пред един слепец,
слепец, загубил всичко заради Теб
и ми се молиш да те пощадя.
Душата ти сега е слаба,
сърцето - изгубило ритъма си от страх,
кръвта ти изтича,
защото жадувам за МЪСТ
и защото сега ще те убия!!!