Ловец на гледки

              Здравей! Аз съм Бетина, на 16 съм и съм ловец на гледки. И нямам предвид да хванеш гледката чрез обектива на фотоапарат. Говоря да погълнеш гледката с очите си.

              Случвало ли ти се е да промениш всекидневната си пътека към училище/работа/друго, да закъснееш само за да видиш по-добре изгревът? Или да избягаш тайно от вкъщи нощем за да видиш звездите и спящите улици. На мен ми се е случвало и това бяха едни вълшебни моменти. Особено когато избягах една вечер за да видя светлините на спящия град от един висок хълм. Не мога просто да опиша колко хубаво бе.

              Все още съм в началото на кариерата си като ловец на гледки, ала смятам, че имам достатъчно вдъхновение да ти споделя. Не знам кога започнах. Може би е било когато съм била малка, защото често не исках да пропускам дъгите, изгревите, залезите, Луната и други. А може би не тогава. Основно знам, че това е едно от най-хубавите занимания. Надявам се да не спирам да го правя.

              За 16 години на този свят съм видяла доста и се опитвам да не спирам. Ще кажеш, че не може да съм виждала много за тези години, но ако преброиш всяка звездна нощ, която съм уловила с очи и ще видиш, че не е тъй малко. И като прибавиш към звездните нощи останалите гледки… Често се чудя на хората, които подминават с безразличие прекрасни гледки. Предполагам, че е така, защото сме много хора с различни интереси. Да… Предполагам, нп не го чувствам правилно. Живеем веднъж и живот без да виждаме щастието и красотата, намиращи се на поглед разстояние… Не ми е правилно! (Не се опитвам да си натягам мнението, ала просто…)

              Ако ме помолиш да изброя най-красивите гледки, които съм уловила (макар, че едва ли ще го направиш), то мога да започна да разказвам, но няма да е същото. Една гледка трудно се улавя само с думи и въображение. Нужни са ти очни лещи, очни ириси, очни нерви, очна част в мозъка и няколко други очни елемента.

              А как да заловиш гледка? Просто е. Първа стъпка - стани от мястото си, ако си седнал/а, върви до прозореца, повдигни пердето и погледни нагоре, към небето. Не знам как изглежда то при теб в този момент, но я’ си представи как би изглеждало най-близкото дърво, засято на улицата под това небе. Изключи сградите около му, само дърво и небе. Ако те са зимни, то растението не би ли изглеждало сякаш извадено от някоя детска приказка, от Царството на мъртвите, примерно, или от градината на Снежанка. Ако дървото и небето ти са пролетни с бели цветчета, млади листа под небе с малки бели облачета и нежно пролетно Слънце, то картината не би ли изглеждала сякаш изкочила от шапката на някой магьосник. Я си помисли, колко планети в Слънчевата система, в галактиката, във Вселената могат да си позволят това.Ако картината ти е лятна с още повече слънце, чисто небе, със силни зелени листа и тежки назряващи плодове (надявам се дървото ти да е широколистно с възможност да се размножава чрез плодове), то дървото не би ли изглеждало сякаш произлязло от разказите на старите български автори? Ако дървото ти е есенно, покрито с жълто-червено-оранжеви листа и навалявано от дъжд, то не би ли изглеждало като пързалка за игра на водните капки, които весело се пързалят по него, не би ли било сякаш от градината на Златния град (ако има такъв). А ако картината ти е нощна с дърво, намиращо се под звезди/Луна/облаци/звезди и Луна с облаци/други, то не би ли изглеждало сякаш растението се извисява гордо и велико като крал. Като крал, застанал на своя красив и богат престол, а точно върху него се извисяват красиво ушити и оцветени платове, показващи величественост. Ако гледката на дървото и небето изобщо не е такава, то оставям въображението ти да си съчинява.

              Втора стъпка – ако не можеш да си представиш как би изглеждало това дръвче под небето, то просто си обуй обувките на краката, излез през вратата и отиди до въпросното дърво (небе би трябвало да имаш близо до теб… надявам се да имаш и дърво също). Погледни растението на фона на небето, без значение метеорологичното или часовото време. Усети вкуса на гледката. Изключи сградите, колите, хората, които се чудят защо си по пижама и с розови пантофи на пухчета под едно дърво. Просто ги премахни и остави умът ти да се рее в тази картина. Използвай очите си, разтвори душата си, хвани гледката. Унеси се в нея.

              Ето, така се става ловец на гледки, това правя аз. Търся нови вълшебни местенца, търся магия, там където не се вижда… да усетя, да чувствам. Залавям гледката.

              С това писание се опитах да те въведа в магическия свят, който понякога виждам чрез очите си, в главата си. Аз съм Бетина, на 16 съм и съм ловец на гледки. Присъединяваш ли се?

__________________________________________________________________

Бележка: Аленчо, искам да те предупредя, че ако случайно прочетеш това, то не искам да има подобни истории като "Остават 2 минути, 3 секунди, 5 стотни... и прочие". Ясно ли е? Да не си посмял да използваш цитати от тук!!! Иначе няма да получиш в петък лилаво-жълт кекс!!!